ГРАФИЧНА КОЛЕКЦИЯ НА
НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ ЗА ЧУЖДЕСТРАННО ИЗКУСТВО
)
)
)
)
Графичната сбирка на Националната галерия за чуждестранно изкуство наброява няколко хиляди творби – предимно графични отпечатъци, по-малко рисунки, акварели и библиофилски издания. В основната си част тя е сформирана от два източника – бившата чуждестранна колекция на НХГ и фонд от творби, закупувани специално за Галерията в продължение на около десетилетие преди официалното й откриване през 1985 година. Съдържателно европейската графична школа доминира, в по-ограничени рамки е представено изкуството на САЩ, Латинска Америка и Азия, с изключение на две особено ценни сбирки от творби на традиционната японска гравюра укийо-е и индийската миниатюрна живопис.
Фактът, че голяма част от творбите в колекцията са събирани през последните десетилетия на отминалия век, когато класическите ценности най-общо са разпределени, а щастливите находки и достъпните цени – все по-редки, обяснява преобладаващото количество произведения от съвременни автори. Липсата на откупки /с много малки изключения/ през последните години обаче е сериозна пречка за една от основните музейни дейности – обогатяването и развитието на колекцията, както спрямо историята на класическото графично изкуство, така и по отношение на най-новите художествени процеси и експерименти.
)
)
)
)
Независимо от това и при неизбежните празнини, като цяло сбирката дава представа за пътищата и възможностите на графиката в широк исторически обхват. Различните графични техники /гравюра върху дърво, гравюра върху метал, офорт, литография, сериграфия и т. н./ са илюстрирани от творби на майстори, които в съответните етапи от еволюцията на графичния език са ги въвеждали или развивали в своите търсения.
Творбите на стари майстори в графичния фонд на Галерията са сравнително малко на брой. Няколко графични листове на Дюрер /1471-1528/, изпълнени в техниката на гравюрата върху дърво и върху мед, бележат върха на една епоха /края на 14. – 16. век/, в която европейската печатна графика, въз основа на технически способ, използван преди това в приложната художествена практика, се утвърждава като самостоятелен вид изкуство. Демократичният смисъл на това изкуство е превръщането му в образно слово, разпространяващо смисъла на библейските и евангелските сюжети сред най-широки слоеве на населението. Хронологически кръгът на старите майстори може да бъде продължен с имената на Жак Кало /1592/3-1635/, с интереса към пространствената дълбочина и многофигурните сцени; Рембранд /1606-1669/, с немногобройни образци на гениалното му офортно творчество, /наред с отделни творби на негови съвременници/; Гоя /1746-1828/, с могъщия графизъм и мрачните видения в листовете от прочутите му серии /”Капричос”, “Бедствията на войната”, “Диспаратес”, “Тавромахия”/.
)
)
)
)
В колекцията най-убедително е представена френската школа от 19. – началото на 20. век. Графичното творчество през този период съпровожда и допълва търсенията на не малко живописци и скулптори, превеждайки ги на един специфичен художествен език. Дьолакроа, в чието лице френският романтизъм намира завършения си израз, присъства с поредица литографии – илюстрации към Гьотевия “Фауст” и към “Хамлет” на Шекспир, както с един двустранен акварел. В творчеството на Домие .1808-1879 / Галерията притежава листове от прочутите му серии ”Хора на правосъдието”, “Брачни нрави”, “Парижки типове” и др./ изключителната пластичност на героите на неговата социална сатира бележи своеобразен връх в изкуството на литографията. Наред с пейзажните настроения на Камий Коро /1796-1895/, изпълнени в техниката на офорта и литографията, и светлия реализъм на селските образи на Жан Франсоа Миле /1814-1875/, с малка колекция са включени и свързаните с тях представители на т.нар. Барбизонска школа – Добини, Дюпре, Шарл-Жак. В тяхното поетично и едновременно непосредствено отношение към природния мотив откриваме най-чистите страни от реализма на 19.век.
)
)
)
)
Разнообразните търсения на художници от края на 19. – началото на 20. век, превърнали се в класици на модерното изкуство, довеждат до обогатяването на традиционните графични техники, в това число все по-широкото използване на цвета /особено след експериментите на Тулуз-Лотрек/ и свързаното с това развитие на печатарското умение. Същевременно постепенното освобождаване на графиката от репродуктивните й задачи, във връзка с откриването на фотомеханичния способ на възпроизвеждане на изображението, открива път за индивидуални търсения и експерименти.
)
)
)
)
)
Този сложен период на естетически промени, включително в начина на възприемане на графичния образ, е илюстриран в колекцията от творби на Реноар, Матис, Марке, Утрило, Бонар, Кариер, Вламенк, Руо, Леже, Кандински, Шагал. По особен начин в Парижката школа,със своеобразието на своята естетика, се вписват и фигурите на Жул Паскин и Жорж Папазов, включени с прицизно подбрани колекции.Съществено място имат и майсторските графични листове на Стайнлен, Колвиц, Мазарел, в които силата на реализма и необикновената експресивност на похвата в могъща образна поредица на човешкото страдание, са свързани с дълбока критика на обществените явления.
)
)
)
)
Периодът между двете войни е илюстриран от произведения на плеяда ярки фигури като Оскар Кокошка, Марсел Громер, Масимо Кампили, Леонар Фужита, Морис Брианшон, принадлежащи към различни школи и направления, обединени от духа на времето и енергията на творческия темперамент.
Особено място в сбирката имат творбите на испанските художници от 20.век. Достатъчно е да споменем графичните листове на могъщи творци като Салвадор Дали, Хуан Миро, Пабло Пикасо, Хосе Кабайеро, абстрактните сериграфии на Еусебио Семпере и Мануел Ривера, изчистените графични образи на Рафаел Каногар, абстрактно-монументалното внушение на формите в работите на Амадео Габино, съчетаващи цветен офорт и преге, цветните литографии на живия класик Антони Клаве /р.1913/, великолепните рисунки с въглен на добре познатия в България Хосе Санча, наситената метафоричност в офортите на Хосе Ернандес, една рисунка на великия испански поет Федерико Гарсия Лорка и много други.
)
)
)
)
Наред с класическите графични листове на Макс Швабински /1873-1962/, творбите на Винцент Хложник, Албин Бруновски, Владимир Гажович, Душан Калаи, Чаба Рейкаши – пример за изтънчен и сложен професионализъм на изпълнението - са ярка илюстрация за пътищата на метафорично-образното мислене в източноевропейската графика от втората половина на 20.век.
Представа за английската класическа гравюра дават няколко сатирични листове на Уйлям Хогарт /1697-1764/ и една значителна серия от цветни карикатури на Джеймс Гилрей /1757-1815/, познати на публиката от няколко изложби на Галерията в последните години. От творбите на съвременните автори могат да се посочат майсторските рисунки на Пол Хогарт /закупени от изложбата на художника в София преди няколко десетилетия/.
Имената на Ренато Гутузо, Нунцио Бибо, Уго Атарди са само част от акцентите на една малка, но съдържателна поредица италианска графика от втората половина на века.
)
)
)
)
Руското графично изкуство, представено в широк исторически обхват, включва имена като Николай Уткин /1780-1863/, известен най-вече с гравюрите си по творби на Кипренски; Репин и Шишкин, чиито малки по формат офорти прибавят качествен щрих към христоматийната представа за живописното им творчество; Ана Остроумова-Лебедева, както и известният за времето си гравьор Павел Шилинговски, представители на петербургската графична школа /края на 19.- началото на 20.век/. Списъкът на по-значителните творби може да бъде продължен с един експресивен литографски портрет на Алфред Нурок от Серов, с майсторските рисунки на Петров-Водкин и Филип Малявин, със своеобразната естетика на офортите и гравюрата на дърво на Дмитрий Митрохин. Обновлението на гравюрата на дърво в началото на 20. век е илюстрирано с листовете на Владимир Фаворски /1886-1964/ и неговите последователи.
)
)
)
)
Самостоятелно място има една значителна колекция от творби на Николай Рьорих /1874-1947/ – пейзажните етюди от т.нар. Хималайски цикъл, част от които вече са изложени в отделна зала. Отразените в тях величествени природни гледки – планински вериги, обгърнати от загадъчно мълчание, и царствено самотни върхове, - са съпъствали художника и неговите близки по време на прочутата Централноазиатска експедиция, предприета в периода 1925-1927 година.
)
)
)
)
Едно от най-важните събития в живота на Н.Рьорих – нейната основна цел е изследване на останките от древни култури, често изгубени в непристъпни за европееца пространства, в търсене на общия корен между славянската и индийската култура, по-общо казано, между Изтока и Запада. Картините, създадени по време на експедицията и след това, са неотделима част от тази цел. Технологията, която е използвал художникът в своите етюди, основана върху древна рецепта, записана от тибетски лама, му помага да постигне удивителни колоритни съчетания в символично осветения образ на природата, чиято свежест се е съхранила до днес.
