На 5 декември 2008 г. в Националната галерия за чуждестранно изкуство в рамките на Годината на Русия в България и на Фестивала на руската култура беше открита изложбата
Тя беше организирана от Министерство на културата на Република България, Министерството на културата на Руската Федерация, Държавния научно-изследователски музей за архитектура „А. В. Щусев“, Държавния музейно-изложбен център РОСИЗО и Националната галерия за чуждестранно изкуство.
В изложбата бяха представени 119 проекта, архивен снимков материал, скици, планове и други изображения, представящи културния авангард в Съветска Русия през 20-те - 30-те години на изминалото столетие.
Архитектурният авангард е известен и изследван задълбочено в родината си. Приема се за значимо културно-историческо наследство, революционен и неотделим от кардиналните промени, настъпили в Русия след 1919 година. Като едно от най-самобитните явления в руското изкуство, авангардът е дълбоко свързан със експериментите на Малевич, с конструктивистките спектакли на Майерхолд, с Маяковски и кулата-паметник на Татлин, назована „Интернационал“, с оригиналната система за обучение по архитектура, с дейността на ОСА (Асоциация на новите архитекти) и разбира се, с мащабното реално строителство през 20-те - 30-те години на изминалия век.
Основна насока в архитектурния авангард е социалната ориентация на строителството. За периода на неговото относително кратко съществуване са осъществени мащабни постройки, които наистина ще останат „во веки веков“. Поради историческата и икономическа обстановка по време на десетилетието, така наречените „клубове“ на профсъюзите са били особено ярки творби на „културната революция в страната на победилия социализъм“. За кратък срок са построени множество профсъюзни клубове, в които е въплътена идеята за многообразните функции на тези съоръжения.
Изложбата предложи творби на изтъкнати творци в това знаменателно десетилетие, на архитекти като Мелников, Голосов, както и излязлата в 1930 година книга на Хухманов „Архитектурата на клуба“, представящ концепцията за архитектурата на клубовете и на дворците на културата.
В изложбата бяха показани проекти от конкурса за Дворец на културата, замислен да бъде построен в пространството на голям работнически квартал като център на пролетарското начало с важна идеологическа значимост. Експонирани бяха проекти за огромни зрителни зали, в които има условия публиката да участва органично в представленията редом с актьорите. С построяването на Двореца на културата в Пролетарския район през 1937 се слага край на „епохата“ на подобни строежи.
Изложбата продължи до 20 януари 2009 г.