„АЗ НЕ ТЪРСЯ. АЗ НАМИРАМ:
ПАБЛО ПИКАСО”
(17 декември 2008 г. - 15 март 2009 г.)
Големият Майстор
Като живописец...
)
)
)
)
)
Като график...
)
)
)
)
)
Като керамик...
)
)
)
)
Негови фотографии...
)
)
)
)
ПИКАСО В БЪЛГАРИЯ
На 16 декември 2008 година в залите на Националната галерия за чуждестранно изкуство, под наслов „Аз не търся, аз намирам“, беше открита изложба на великия испански художник Пабло Пикасо (1881 - 1973). Изложбата беше организирана от Barouch and Partners („Барух енд партнърс“), с финансовата подкрепа на Мобилтел, и продължи три месеца – до 15 март 2009 година включително. След Леонардо да Винчи, Пикасо е следващият колос, на чиито творения се наслади българската публика, благодарение на амбициозния проект „Световна култура“ на мобилния оператор.
Пикасо безусловно е символ на модерното изкуство на 20. век, независимо че апологети и отрицатели все още спорят дали той е най-дръзкият революционер, дали е разрушител или оригинален новатор, или е универсален гений, подобно титаните на Възраждането. Ала никой не се съмнява в това, че именно той е най-известният, най-яркият и най-мащабният художник на епохата, чийто гълъб олицетворява най-съкровената надежда на човечеството.
В България, макар по оскъдна информация, за него се знае още от първите десетилетия на миналия век. Тя идва с разказите и писмата на наши художници и интелигенти, между които е установилият се в Париж българин сюрреалист Жорж Папазов. Срещали са се с художника и Владимир Димитров – Майстора, и пейзажистът Коста Греков, но истински професионален и продължителен досег с него е имала в следващите десетилетия единствено френската изследователка от български произход Дора Валие (Увалиева), която сътрудничи на 17-томното издание „Библиография 1932 - 1966“ на творчеството на художника.
Истински популярен у нас Пикасо става по-късно – от периода на 60-те години, когато по думите на изкуствоведа Кирил Кръстев „ ... въпреки късната, малка и едностранна информация, името му заема централно място в съзнанието на художниците и публиката – в областта на съвременното, модерното изкуство“.
В България за пръв път гостува по-значителна сбирка от оригинални творби на Пикасо през 1984 година. Тогава в Софийската градска художествена галерия е показана късна графика на художника, предимно офорти, създадени в 1970 – 1972, от колекцията на Петер Лудвиг.
В Националната галерия за чуждестранно изкуство се съхраняват двайсетина графични творби (офорти, литографии и други) и едно библиофилско издание с негови илюстрации. Много от тях са показвани в края на 80-те години, в рамките на изложбата „От Гоя до Пикасо“ и при неколкократното представяне на цялостната графична сбирка испански майстори на НГЧИ през последните години.
Изложбата включваше 86 произведения, събрани от няколко от най-значителните музеи и частни колекции от произведения на Пикасо в Малага, Барселона и Мадрид, с изключителното съдействие на Посолството на Кралство Испания в България. Подборът илюстрираше възможностите на творческия му гений в широк диапазон от изразни средства, в различни видове, жанрове и техники – 43 графични листа, 18 керамики, 22 рисунки, живописни творби и работи в смесена техника, акварели и офсетови отпечатъци.
Представени бяха и 24 уникални фотографии на Пикасо, дело на неговия приятел, френския фотограф Люсиен Клерг. Те позволиха на посетителите да надзърнат едновременно в света на човека и в света на артиста – в семейната му среда, в творческия процес, в неговия публичен живот.
Моменти от прес-конференцията и вернисажа...
)
)
)
)
)
Публиката..
)
)
)
)
)
)
www.foreignartmuseum.bg ; www.foreignartgallery.org
