Снимка на залата

ГОРА ОТ СКУЛПТУРИ

КОЛЕКЦИЯ СИМОН ШПИРЕР
27 юни – 7 септември 2008

На 26 юни 2008 година в Националната галерия за чуждестранно изкуство беше открита за публиката уникалната изложба ГОРА ОТ СКУЛПТУРИ.

В изложбата бяха представени 39 скулптури от едни от най- големите и известни творци на изминалото столетие. Бранкузи, Сезар, Джакомети, Помодору, Хенри Мур и Макс Ернст, Андре Масон са само част от майсторите, чиито произведения - шедьоври на модерното скулптурно изкуство на ХХ век - бяха изложени, както и една картина - портрет на колекционера Симон Шпирер от художника Анди Уорхол.

Колекцията „Гора от скулптури” е дело на швейцареца Симон Шпирер, известен покровител и любител на изкуството. Той започва да събира творбите през 1980 година, а през 1994 ги дарява на музея в град Дармщат.

Изложбата гостува в страната ни благодарение на д-р Ото Летце, директор на Институт за културен обмен в Тюбинген, Германия, който представи у нас през 2007 г. изложбата “Леонардо да Винчи – учен и изобретател”. Тогава, за период от три месеца, изложбата привлече рекорден брой посетители.

Компанията GLOBUL беше основен партньор на Института за организацията на изложбата „Гора от скулптури” в София.

Скулптурите пристигнаха в Националната галерия за чуждестранно изкуство от гръцката столица Атина, след което ще продължи своя път към Румъния и Азия. Повод за турнето й е ремонт на музейната сграда в Дармщат, който колекцията никога досега не е напускала. И няма да напуска в следващите 40 години. Благодарение на тази щастлива случайност хиляди почитатели на модерното скулптурно изкуство можаха да видят уникалните произведения.

ЗА СКУЛПТУРАТА

От хилядолетия скулптурата е основен художествен израз на човека. Много преди писаната история ранните цивилизации са използвали скулптурата, за да отразяват и документират света, в който живеят. Чрез скулптурата те са пресъздавали житейски събития и явления в природата и са символизирали първите представи за обществото, вярванията и морала. Със своя материално осезаем обем тя е и първата призната форма на изкуството далеч преди естетическото узаконяване на останалите видове изобразяване.Древна, инстинктивна, могъща човешка дейност, същевременно тя е и един от най-съвършените и цялостни начини за художествено пресъздаване на света в идеалните му проекции.

Скулптурата е консервативно изкуство. От Вилендорфската Венера до наши дни нейна основна тема, обект, сюжетен материал е човешкото тяло и богатството на неговите форми. По принцип конкретното му изображение носи най-преки съдържателни внушения. Близостта на скулптираната форма до натурата, до видимия облик на естествените форми обаче сама по себе си още не е признак на постигната образност. Тя може да е наподобително, обективистично повторение на човешкия лик, лишено от страстното усилие да се проникне в същината, отвъд пределите на видимото. Още Сократ твърди, че скулпторът трябва да изразява състоянието на душата. В този смисъл като че именно субективно търсената деформация е по-верен показател за формосъздаващо преживяване и творческо преоткриване на живите форми.

По своя външен вид скулптурата е динамична. В еволюцията на пластичната форма драматичните промени настъпват със системите на канони и пропорции или архитектурните стилове на съответната епоха, както и с въвеждането на всеки нов материал от който тя се моделира, сече, вае, отлива, дълбае, изплита, излепва, асамблира, конструира и т. н., сиреч - гради се веществено. С всяка смяна се развива и визуалната организация. Постепенно скулптурата въвлича и мобилизира и околната среда, като преобразува светлината, фактурата, движението в компоненти на формата, понякога – дори в същност на тази форма, така че пластичният обект да остане само ядро на сложно организирано светловъздушно пространство. Все повече знакова, минималистична откъм средства, пределно обобщена композиционно или чисто абстрактна, кинетична или статична, през изминалото столетие скулптурата достига до ново разбиране за триизмерната образност.

Наглед най-простото, най-близкото до формите на действителността, тя всъщност е трудно за разбиране изкуство. В нея отсъства разгърнатият разказ или оптически познатата видимост, които биха улеснили прочита на зрителя. Сама по себе си зрима, реално осезаема, действителна, тя е и идеален образ, в който са слети материя, знак и пространство. Скулптурата е сложно предизвикателство - едновременно към абстрактния разум и въображението, към чувствителността на художника и способността за оркестрация на сетивата.

Сложен е и пътят към нея – сега той ни води към незнайни места, разклонява се в познати и тайни посоки, край странни идоли, метаморфози и магични знаци в дебрите на една Гора от скулптури, създадена по волята на необикновен колекционер.

Ирина Мутафчиева
Директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство


Спонсор на изложбата


Назад