В годините на „перестройката” руският художник Андрей Пашкевич (1945 – 2011) работи върху серия картини, обединени от названието „Политекология”. Под въздействие на важните промени, започнали по времето на управлението на М. Горбачов, художникът прави своеобразен опит да „изчисти” страната си от обезпокоителните и често отблъскващи моменти в политическото й битие, търсейки по художествен път своеобразна „екология”. Работите му се отличават и с ирония и сарказъм, и с тънък хумор. Наситени са със символно и философско съдържание.
Творбите от цикъла “Политекология” показват стремежа на автора да синтезира превратностите на времето, през което преминава Русия, и в този смисъл те представляват историческа и философска хроника.
Възпитаник на Висшия държавен институт за киноизкуство, връстник на поколението кинематографисти като знаменитите Никита Михалков и Андрей Кончаловски, той същевременно учи и живопис при професор Юрий Пименов. Кинооператор е както на пълнометражни художествени филми, така и на документални.
Картините на Пашкевич са разпръснати из много частни колекции в Португалия, Испания, Франция, Швейцария, Белгия, Финландия, Индия и Южна Корея. Сред тях се открояват личната сбирка на Джордж Буш – Старши и на библиотеката “Ричард Никсън” в САЩ.
“Картините на Андрей Пашкевич улавят съдържанието и духа на преходния период в Русия, който се характеризираше с толкова много надежди и в същото време - с трагизъм. Те съчетават политическата динамика и емоционалната напрегнатост. Не само ценителят на изкуството, но и политическият наблюдател не може да остане безразличен пред това самобитно и въздействащо свидетелство на времето.”
Хенри Кисинджър
бивш държавен секретар
и съветник по националната сигурност на САЩ
“Всяка една работа на Пашкевич е драматически напълно завършена. Не говорим просто за насока, за вектор, а за драматическия сюжет. Този факт ярко отличава творбите му от произведенията на плакатното изкуство. Те не могат да бъдат възприемани като плакати, защото начинът, по който формалните проблеми са трактувани, е присъщ на живописта. По същата причина трябва да бъдат отнесени не към категорията на знаковото, на символното, характерна за естетиката на плакатното изкуство, а към категорията на живописния образ. Именно тази образност приковава вниманието на зрителите.”
Вадим Абдрашитов
кинорежисьор, народен артист на Русия,
вицепрезидент на Руската академия на кинематографичните изкуства „Ника”